» § « Size Does Matter

„Ще ме ебеш ли тази вечер?!“

Така поднесен въпросът, докато приятелката ти се е качила върху теб, след като особата ти е решила да си почива на леглото (към края на купона), възможните отговори не са много. Мълчаливия отговор ще доведе до скандал, накрая никой няма да е облагодетелстван – нито приятелката задоволена, нито ти (а дори и да не ти се ще в началото, повярвай ми оная ти работа ще зове за секс, пет минути след края на въпросната препирня).
Отговор Да – когато го получават лесно, бързо им омръзва. Ще ви изцедят, а накрая ще се обърнат на другата страна и ще заспят, без дори да ви разрешат да си преметнете ръката през тялото й и да я хванете за гърдите в блажената прегръдка на нощта и сладкия сън.
Отговор Не – това е най-правилния в ситуацията. Ако правилно си изиграете картите и поддържате въпросния разговор с повече погледи и движение на устните си гарантиране поне 3 пъти за една нощ. А нощта може да е по-дълга отколкото предполагате.
И там стигаме до въпроса, притесняваш маса подрастващи. Има ли значение размерът?! Ха сега? Що за размер, в кое направление дали е достатъчен... и ако покриваме нормативите, има ли полза за някой това, ако не умеем да ползваме собственият си стик?
Да започнем от начало. Големината на мъжкия пенис по данни от енциклопедии и медицински справки се променя с течение на времето (разбирайте го с напредване на възрастта на мъжа). Има си средна статистика за дължината (не обиколката, грапавостта, релефа, ъгълът на закривяване) на пениса ви. Ако сте достатъчно грамотни и разбирате какво ви говоря в момента, вашият пенис в еректирало състояние е някъде между 12 и 16 см (съжалявам за хората, разбиращи български език, но водещи се по друга метрична система).
Колкото и да не ви се иска да си признаете, това е така. Винаги има изключения! Нима мислите, че вие сте героят на деня, не мисля така. Приемете фактите и ако сте достатъчно смели и зрели, минаваме нататък.
Колкото и да ви е голям, колкото и да ви е малък, противоположния пол също си има капацитет! Вие може да сте надървени, да искате да го вкарате до топките, ала... жената не е шкаф в който да натиряне вещите си. Трябва нежност, трябва финес. Сега ако я мразите или правите секс за сдобряване, малко натиск няма да навреди! Обаче опитайте се да си представите как един 25 сантиметров, с ФИ 35 прониква в тясното влагалище на една приятна азиатска мома, ръст 1.45 см!
Прекрасно, ама не искам да съм нито на негово, нито на нейно място. Първо – няма да му стане кефа – и устата й е малка и вагината й, а да си вкараш само главата до някъде не прави нито секс, нито любов, нито сластно интимно изживяване. Второ – момичето може да изпищи още при вида на члена и да избяга (ситуацията не се получава само ако се снима порно).
Разбира се това е краен пример. Не бива да мешим континентите и расите. Големите членове обикновено са притежание на афро типа. Азиатците пък имат среден размер на пениса – 9 см! Това винаги ме е изумявало, защото аз обичам лесните сметки. Ако това е средна дължина, а най-големия е... 15 см, то за най-малкия колко остава?! Не, спирам дотук че взехте да се споглеждате надолу. О, от Азия ме четат, страхотно!!!
Като европеец (не защото сме в Евро съюза, а защото от 681 година, има държава наречена България на континента Европа) смея да твърдя, че е по-важно да си твърд, релефен и леко закривен, със средната дължина на пениса (по книга и по метър) и да знаеш как да го... вътриш!
Разговарял съм с момичета, с жени... без баби – за тях темата е прекалено либерална или творение на капиталистическата свобода! Ужас! Първите два типа мои събеседници дават учудващи резултати. Или са правили много секс с различни по форма и дължина и са оставали средно доволни или са имали едно, две, три сношения... нито едно от които не е било задоволяващо.
Споделянето е част от интимността. Не съм бил интимен с всички споделящи, но факт е че те си признават. Имаше малък, но ме чука прекрасно – свърших три пъти за едно ебане. Страхотно! Имаше голям, но беше мъка докато му го лапах! Не можа да го вдигне и аз и той се отегчихме. Накрая се опита да свърши с ръка, ама на мен ми се доста. За анален секс и дума да не става!
Но това за пореден път са частни случаи и просто примерчета. Безбрежността на човешката мисъл, що се касае до секса и сексуалните задоволявания, могат да достигнат висоти. Да не говорим възприятията от едната и другата страни. Понякога е стряскащо колко спокойни могат да бъдат и просто да минат откъм: Беше просто секс! Момент, бях в теб 3 часа предната вечер, хапеше си устните и ме драскаше от полуда, свърших ти в устата всичките пъти – не изплю нито капчица! Как така Просто секс?!?!?!
За да финализирам прекомерната жестокост отправям един призив към младежта или всички онези все още чудещи се: Абе тия XY см ще стигнат ли?!
Ще стигнат! Важно е колко добре може да импровизирате и да включите повече предмети в игра от самотния ви пенис. Под предмети визирам останалите подвижни части от тялото ви. Ставите са за това измислени, не може да си представите колко добре може да ви послужи дясната (или лявата, зависи с коя пишете) ръка в една интригуваща поза. О да, докато вече сте го вкарали! От вас зависи, така че – успех!

» § « V-ертикално

Въпреки че съм повече хоризонтален отколкото вертикален, в момента, чувството и спомена за „Надбягване по вертикала“ избуява в мен като неприятен мирис от развалено сирене, точно под ноздрите на купувача, приготвил сносна банкнота, за да плати... продукта.
Повлиян от чуждата радост, се усмихнах, загледах в красивите й очи и отворената на О уста на нейния спътник. Открих всички недостатъци, които могат да ме притесняват в близка среща с въпросните субекти и въпреки това се засмях. Не беше точно смях през сълзи, нито окисление под клепачите, генериращо ревлив поток, а най-обикновена усмивка. Споделена радост, бих я нарекъл, стига да не ме скокълне някой самозван творец и да каже:

„Песимист! Наглец! Че даже и плагиат!“

Избягвам подобен род (само)определения, защото илюзията в която вперваме поглед ежедневно ни обгражда, няма как. И ако не я анализираме, а просто я пренебрегваме – ще се превърнем в поредната вертикала, накланяща се под неспирната сила на вятъра, целящ промяна. Нека всички фенове на Скорпиънс замлъкнат в миг. Не е мястото тук да отваряте широко уста и това да е причина за досадния ви коментар. А просто да се съгласите, или най-малкото да разберете ситуацията. Ако всички сме дървета, не говоря за красивите, зелени, пролетни природни творения, които са предвидени да красят полезрението ни... става въпрос за дърво като прилагателно, светът ще заприлича на посредствена дъксорезница, от която излизат голямо количество недодялани същества (Пинокиевци). „Да не кажа, че си празен, но си доста кух“, ще ме прощаваш че те цитирам драги ми Смехурко, но си адски прав.
Стоим и коментираме (щото в това сме най-добри), и понеже все философствам на различни тематики (обикновено сам, под душа, с кърпа в ръка докато чакам да влеза в банята, събличайки се, прибирайки се, возейки се в автобуса, мръзнейки на спирката – стига с тая реверсия) и никой не ми обръща внимание, пак се сетих за „Надбягване по вертикала“. За спокойствието, което имах докато си лежах навремето, без никакви представи за бъдещето и реалните човешки взаимоотношения. Това спокойствие, тази човешка хармония, в отношенията със заобикалящите те персони. Почти толкова трудно постижимо, колкото и да излезеш на глава със събеседник, който пет пари не дава какво се случва наоколо и безучастното му наблюдение е фактор околията да упада все повече. „Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша“ - що аз ли не подхващам?! От моето духане няма да дойде чак толкова силен вятър на промяната (не е така, обратното е, четкам ви и предизвиквам егото ви на словесен дуел, щото сте мързели). Мога да стоя и гледам как 26 човека стоят от едната страна на улицата, псувайки русокоска, която току що е имала глупостта (или може би реалния шанс) да катастрофира точно на релсите на трамвая. Впоследствие героинята ни изпада в нервна криза, и вади гаечен ключ от чантата си (женските чанти крият какви ли не тайни... и то за собственичката си) готова да разроши още повече перфектната прическа на горския селю, прибегнал до употребата на: „Аде ма, патко, мръдни таа кола, не мое мине трамваьо“. И накрая, това за което горкия ватман оплакваше 20 минути, някой да му помогне да изтикат Хонда-та със строшена гума, която уж не можела да се движи вече, стана за 2 минути, щом чичко полицай дойде и тури малко ред.
И пак се връщаме на „Надбягване по вертикала“ - и всички онези неприятни спускания, които усещаме всеки път щом треска от не добре полираната повърхност се надере в задника ни. Понеже е нашия задник ще охнем и пъшнем, ще търсим помощ или някой да те погали (или поне да извади неприятеля, дървения нашественик в твоя open ass space). Но когато отсрещното дърво има същия проблем, ти няма да си достатъчно отговорен, че да протегнеш мършав клон, било то с две листа или цяла плеяда дузини листи. „Не мога! Не знам! Не ме пускат!“ - с тия те закърмят от малък. Пишката ти (прощавайте че така мъжки е ориентирано това... творение) се смалява всеки път щом употребиш някоя от тях. А кажеш ли ги в правилен ред, набиващ удивителния знак, с изявено плюване на последната буква (с П би се получило най-добре), топките ти се прибират все по-навътре. Оттам и израза. Популярния вургарен, но уникално привлекателен израз, за да кажеш на някой че не може, поради липса на вътрешна нагласа.
Манифеста на егоиста не може да завърши по толкова лаконичен начин. Затова, затваряш снимката, която гледаш (виж, вече е затваряш... преди беше прибираш албума или слагаш снимката в кутия, а сега... компютри!), махаш неприятната мазна усмивка, която явно прикрива ненавистта ти, бъркаш си в гащите, почесваш се там, където нещата е трябвало да бъдат почистени отдавна и премигваш. Този блажен момент не ти напомня нищо друго освен падане по вертикала. Не си способен да тичаш по такава повърхност, ако не знаеш към какво се стремиш. За падането е най-лесното. Колкото повече мразиш, толкова повече ще те мразят. Накрая ще намериш най-омразния човек, ще се внамразиш в него/нея и за по-малко от седмица, ще се унищожите взаимно. Защото захапката от ближен, предал те заради собствената си вертикала, или приятно разсеян в момент на треска в задника от твоята талпа, те озлобява, настървява и превръща в „Никой не ме познава истински, камо ли да ме разбере“.
Ако разчиташ да си уникален, спри да си четеш хороскопа. Фекалия на пометено е също толкова приятно, колкото и да си гребнеш с пръст от буркана със сладко, и после... без хляб даже. Стига това да не е твоя буркан, стига това да не е твоето пометено. Стига сме стигали, защото не бягаме дори от себе си!
Нищо неподозиращо дете, наблюдаващо и не осъзнаващо, че години по-късно самото то, ще стане част от тази гонка. Непрекъснатата гонка, прилична, не агресивна, но прелестно егоистична.
Постигането на човешка хармония между нас е най-трудното нещо. Аз съм един от хаотично движещите се, търсещи хармония обекти. Не няма да заговоря за сблъсъците. Споделям ви за приятните разминавания. Пропуските, които ни обграждат и прибират в егоистичните ни и неинтересуващи се от друго обвивки. Отношенията с ближния, или случайния непознат, са състезание. Но не върху обикновена тартанена настилка, с отбелязани 8 пътеки, в продължение на 100 метра... а същинско надбягване по вертикала. През което състезание, не поглеждаме надолу. Направим ли го, останалите ще дръпнат пред нас. Въпреки споделеното време, в което егоиста дърпа пред теб, ще спечелиш доверието и подкрепата от човека, на който си подал ръка. Защото когато повърхността под теб ти изневери и краката ти увиснат във въздуха, единствените мисли ще те свързват с тази ръка, на която си помогнал. В нея ще вярваш, че ще те улови...